Неслучайно наричат ХVІ век един от най -важните в историята на Европа

Неслучайно назовават ХVІ век един от най -важните в историята на Европа – тъй като точно по това време се формирали национални страни по целия континент и били положени основите на модерна Европа. Ако обаче за нас началото на ХVІ век е на първо място епохата на Рафаело, Леонардо, Дюрер, Бош и други велики създатели на Ренесанса, то за техните съвременници имената на пълководци и военачалници били не по-малко фамозни. В последна сметка Ренесансът не се ограничава единствено в региона на художествените облици – това разбиране е годно и за военното изкуство.

Полигон за образуването на войските на Новото време стават Апенините. Политическата разпокъсаност на Италия я правела мечтана цел за завладяване. Така продължителният спор, обичайно именуван „ Италианските войни “ (1494-1559), се превърнал в възникване на военната машина на Ренесанса. Любопитно е, че разнообразни сражения, значими за развиването на военното изкуство, се оказват безплодни в политически и стратегически проект – и назад.

Но 28 април 1503 година е особена дата  както за историята на Италианските войни, по този начин и за цялото военно дело от това време.

Франция имала огромни апетити за италианските територии. Важен фактор за триумфите на френските крале и техните пълководци в самото начало на Италианските войни било несъмненото техническо предимство на полевата и обсадна артилерия на французите. Наследството на бургундския херцог Карл Смели (1433-1477) – огромен познавач на първите оръдия в историята, и експериментите на самите крале основали класическата скица на стълкновение от нов вид. Именно военните водачи на френската школа разделили борбата на две етапи – подготвителна и активна. В началото на борбата позициите на врага бивали „ омекотени “ с помощта на всеобщо (по стандартите на ХVІ век) потребление на оръдия, след което тежко въоръжената ударна конница просто ги помитала.

Обаче в лицето на своите врагове французите намерили отлични възпитаници. Известният Гонсало Фернандес де Кордова, „ Великият капитан “ или „ Гран капитан “, както го наричали, изиграл изключителна роля за въоръжените сили на испанското кралство – той имал огромен принос за окончателното изпъждане на арабите от Иберийския полуостров и победоносния завършек на Реконкистата през 1492 година

Впрочем, в Италия Кордова въобще не започнал с успех, а претърпял проваляне в борбата при Семинара през 1495 г. Гонсало обаче не се отказал. Той неуморно обучавал войниците си и подбирал подобаващи командири на отряди. И въпреки че силите, с които бил изпратен в Италия, били много скромни, съумял на място да събере боеспособна войска – без значение, че поначало качеството на войнишкия състав било прекомерно ниско, а дилемите, сложени му от испанския крал Фернандо, много сложни.

В първите години на ХVІ век французите още веднъж нахлули в Италия. Френския крал Людовик ХІІ претендирал за неаполитанската корона, които упоритости били изрично отхвърлени от Фернандо Арагонски. Именно при тези условия в Италия Гонсало де Кордова бил заставен да пази новите граници на владенията на своя крал.

Херцог Луи Арманяк-Немюр, наместникът на Людовик ХІІ в Неапол, считал, че испанците наскърбяват краля му с дребни заяждания и бил подготвен да защити правата на френската корона върху тези земи с оръжие в ръка. За сходни обстановки Арманяк имал на разположение многочислена войска. С нея и внушителен артилерийски парк той обсадил крепостта Барлета – на 50 километра северозападно от Бари. Херцогът се надявал да принуди Гонсало да се предаде, но стените се оказали доста по-приспособени за продължителна блокада, в сравнение с очаквали французите. Самият Кордова съумял да се измъкне от града и да наложи на врага борба при град Чериньола, който лежи на пътя от Барлета за Неапол.

Предимството на Гран капитан било, че врагът бил заставен самичък да го нападна – по този начин полесражението можело да бъде вярно квалифицирано. В армията на Арманяк имало тежка конница – „ жандарми “ и лека кавалерия, швейцарски наемници и френска пехота, общо към 9000 души.

Кордова можел да се похвали с две-три хиляди немски ландскнехти (което при оскъдните си запаси считал за огромен успех), приблизително същия брой испанска и италианска пехота, към 800 кавалеристи – общо към 6300 души с 20 оръдия.

Основното преимущество на испанската войска били 1000 стрелци с аркебузи. По препоръка на техния пълководец Фабрицио Колона на бъдещото полесражение била изкопана траншея, пред която насипали вал – зад това изкуствено основано затруднение стрелците трябвало да посрещнат офанзивата на врага. Аркебузирите били подкрепени от копиеносци-ландскнехти с дълги пики – пикинери. Кавалерията заела фланговете.

Когато Арманяк се озовал при Чериньола, се поколебал: артилерията му от 40 оръдия към момента не била пристигнала. След къс боен съвет било решено да не се отлага за следващия ден, а да се хвърлят бойците в битка незабавно – без да се изчака артилерията, която постепенно се тътрела откъм Барлета.

Така неправилната оценка на силите на врага и липсата на разузнаване изиграли своята роля. Прославената френска военна машина безусловно се разрушила в укрепленията, изкопани от бойците на Кордова. За началото на ХVІ век това било нещо невиждано до тогава: особено основано за багра изкуствено затруднение, интензивно предпазено от врага. Стрелбата на аркебузирите в такава обстановка се оказала доста по-ефективна от огъня на артилерията: офанзивата на конните жандарми била спряна, а онези конници, които въпреки всичко стигнали до траншеята, починали под ударите на немските пики. Същото сполетяло и швейцарците, които настъпили във втора линия. Обсипани с градушка от патрони, те отстъпили с големи загуби. След като устремът на вражеската офанзива бил заплеснат, Кордова хвърлил в атака кавалерията и част от пехотата, като по този метод довършил разгрома на французите. Самият Арманяк умрял, смъртно ранен от патрон в разгара на борбата.

По този метод сражението при Чериньола се трансформирало не само в незабравим успех за испанците и техния талантлив Гран капитан – само че и в самобитен крайъгълен камък в историята на военното изкуство.  Дотогава огнестрелните оръжия били второстепенно, спомагателно средство, чието въздействие върху хода на борбата било извънредно нищожно. От друга страна, Кордова сложил основата на традицията за необятно потребление на полеви укрепления, която остава настояща до ден-днешен.

Чериньола бележи и началото на господството на испанската пехота в Европа чак до битката при Рокроа през 1643 година, както и дейното потребление на пикинери и аркебузири. Това е първото стълкновение в историята, извоювано с огнестрелни оръжия. Бил маркиран краят на времето на рицарството – и почнала епохата на барута.

–